The economics of disinformation. How profit encourages fake news.

The phenomenon of disinformation, deliberately false or misleading information, has found fertile ground online these days. While there are various factors contributing to the spread of fake news, one crucial aspect is the economics behind it.

One of the main driving forces behind the creation of fake news is the pursuit of clicks and web traffic. Online platforms, such as social networks and news aggregators, rely on attracting users’ attention to generate advertising revenue.

Sensational and controversial content tends to collect more clicks and shares, resulting in increased traffic and subsequently higher ad revenue. Online platforms and social networks strive to create compelling but false stories, using user’s emotional responses to generate traffic and profit. The most frequently affected group in society by such manipulative ways of acquiring income on the internet are young people

The economy, fueled by social media and online platforms,  thrives to the engagement of young consumers. Platforms measure success based on metrics such as time spent on the site, likes, shares, and comments. Algorithmic systems that determine the visibility of content prioritise engagement, often resulting in a filter bubble effect where users are exposed to information that matches their existing beliefs. Fake news, designed to be sensational and provocative, easily attracts attention and generates the desired engagement, contributing to its widespread dissemination.

Another aspect of the disinformation economy is the use of local advertising and sponsored content. In some cases, fake news articles are created for the express purpose of promoting certain products, services or ideologies. Individuals or groups with particular interests may fund the creation and dissemination of false information in order to influence public opinion, political narratives, or gain a competitive advantage. This intertwining of disinformation with commercial interests blurs the line between journalism and marketing, undermining trust in credible news sources. Today’s 15- to 24-year-olds rely on social media and other digital sources to keep themselves informed, but they don’t trust the information they get from them, according to a new study by UNICEF and Gallup .

Fake news has also become a weapon of political campaigns. State-sponsored actors, political parties or interest groups may engage in the dissemination of false information in order to manipulate public opinion, undermine their opponents, or create confusion. These actors benefit from the profit-oriented nature of online platforms, as well as the  tendency of people to share emotionally charged content without verifying its authenticity. Using the economic incentives behind fake news, they can expand their messages and achieve the desired results.These methods of manipulation and profit are at the root of why half of young EU citizens aged 15-30 need critical thinking skills and information to help them combat fake news and extremism in society.

The economics of disinformation demonstrates how profit incentives contribute to the creation and spread of fake news. The pursuit of clicks, web traffic, and advertising revenue, combined with the economics of attention and the use of sponsored content, encourage the spread of false information. In addition, political manipulation and influence campaigns use these economic incentives to continue their programs. Recognising the role of profit in stimulating fake news is crucial to developing effective strategies to mitigate its impact and preserve the integrity of social media information.

Икономиката на дезинформацията: Как печалбата насърчава фалшивите новини.

Феноменът на дезинформацията, умишлено невярната или подвеждаща такава, намери плодородна почва в онлайн пространството в наши дни. Въпреки че има различни фактори, допринасящи за разпространението на фалшиви новини, един решаващ аспект е икономиката, която стои зад тях.

Една от основните движещи сили зад създаването на фалшиви новини е преследването на кликвания и уеб трафик. Онлайн платформите, като социалните мрежи, разчитат на привличането на вниманието на младежите, като най-голям процент от общите потребители, за да генерират приходи от реклама.

Сензационното и противоречиво съдържание има тенденция да събира повече кликвания и споделяния, което се изразява в увеличен трафик и впоследствие по-високи приходи от реклами. Онлайн платформите като социалните мрежи се стремят да създават завладяващи, но фалшиви истории, използвайки емоционалните реакции на потребителите, за да генерират трафик и печалба. Най- често засегнатата група в обществото от подобни манипулативни начини за придобиване на доходи в интернет пространството са младежите.

Икономиката, подхранвана от социалните медии и онлайн платформите, процъфтява благодарение на ангажираността на младите потребители. Платформите измерват успеха въз основа на показатели като време, прекарано на сайта, харесвания, споделяния и коментари. Алгоритмичните системи, които определят видимостта на съдържанието, дават приоритет на ангажираността, което често води до ефект на филтърен балон, при който потребителите са изложени на информация, която съответства на съществуващите им вярвания. Фалшивите новини, предназначени да бъдат сензационни и провокативни, лесно привличат вниманието и генерират желаната ангажираност, допринасяйки за широкото им разпространение.

Друг аспект на икономиката на дезинформацията е използването на местна реклама и спонсорирано съдържание. В някои случаи статиите с фалшиви новини се създават с изричната цел да популяризират определени продукти, услуги или идеологии. Индивиди или групи с определени интереси могат да финансират създаването и разпространението на невярна информация, за да повлияят на общественото мнение,  политическите наративи или да получат конкурентно предимство. Това преплитане на дезинформацията с търговските интереси размива границата между журналистиката и маркетинга, подкопавайки доверието в достоверни източници на новини. Днешните младежи на възраст между 15 и 24 години разчитат на социалните медии и други цифрови източници, за да се информират, но според ново проучване на УНИЦЕФ и Галъп те не се доверяват на информацията, която получават от тях.

Фалшивите новини се превърнаха в оръжие и на политическите кампании. Спонсорирани от държавата участници, политически партии или групи по интереси могат да се ангажират с разпространението на невярна информация, за да манипулират общественото мнение, да подкопаят опонентите си или да създадат объркване. . Тези участници се възползват от ориентирания към печалба характер на онлайн платформите, както и от склонността на хората да споделят емоционално заредено съдържание, без да проверяват автентичността му. Използвайки икономическите стимули зад фалшивите новини, те могат да разширят посланията си и да постигнат желаните резултати. Точно в тези методи за манипулация и печалба се корени причината половината от младите граждани на ЕС на възраст 15-30 години да се нуждаят от умения за критично мислене и информация, които да им помогнат да се борят с фалшивите новини и екстремизма в обществото.

Икономиката на дезинформацията демонстрира как стимулите за печалба допринасят за създаването и разпространението на фалшиви новини. Преследването на кликвания, уеб трафик и приходи от реклама, съчетано с икономиката на вниманието и използването на спонсорирано съдържание, насърчава разпространението на невярна информация. Освен това, политическите манипулации и кампаниите за влияние използват тези икономически стимули, за да продължат своите програми. Признаването на ролята на печалбата в стимулирането на фалшивите новини е от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за смекчаване на тяхното въздействие и запазване на целостта на информацията социалните мрежи.

Mina Kyurkchieva

foto PCB-Tech da pixabay.com