Media disinformation regarding criminal proceedings with great public attention.
Nowadays, in more and more media publications related to criminal proceedings initiated, there is a use of incorrect terminology and a qualification of certain persons as guilty before there is a final verdict against them. This effect, often a form of disinformation, is particularly noticeable in cases characterised by high public attention.
To illustrate with an example, such disinformation cases in which persons who are reported to have committed a crime are presented as guilty, even if there is no enforceable verdict or even criminal proceedings against them. Although in most cases this subjective media coverage is rooted in the desire of a particular media outlet to raise attention to the material it publishes, this type of disinformation is capable of seriously harming the individuals who are referred to in the publication as criminals.
The rapid dissemination of information through various media channels has led to the rise of disinformation campaigns, often driven by sensationalism and a desire for increased viewership or web traffic.
How does media disinformation about criminal proceedings affect young people?
Young people, especially those in the years of their personality formation, tend to rely heavily on the media for information. When exposed to misleading or false news surrounding a particular criminal proceeding, they may develop distorted perceptions of justice, law enforcement and the credibility of the legal system.
Disinformation in the media can contribute to the formation of prejudices and prejudices among young people. In cases involving racial or ethnic factors, misrepresentation of facts may perpetuate harmful stereotypes, deepen societal divisions, and undermine the pursuit of justice.
Sensational reporting can trigger strong emotions in young people, leading to increased anxiety, fear, or anger. Disinformation can amplify these emotional responses, potentially fuelling a sense of injustice or resentment, even when the information itself is inaccurate or incomplete.
Disinformation in the media undermines trust in the institutions responsible for administering justice. When young people witness the manipulation of facts and narratives, it can undermine their trust in the legal system, law enforcement agencies and even in the media themselves.
Disinformation in the media around criminal proceedings with great public attention poses a significant challenge to young people’s understanding of justice and their trust in public institutions. To combat this problem, it is crucial to prioritise media literacy education, promote responsible journalism, collaborate with social media platforms and engage young people directly. By tackling these problems collectively, we can empower young people to become discerning media users and active participants in promoting a more informed and just society.
Дезинформация в медиите относно наказателни производства с голямо обществено внимание.
В наши дни, във все повече медийни публикации, отнасящи се до образувани наказателни производства, се забелязва използването на неправилна терминология и окачествяване на определени лица като виновни, преди да има влязла в сила присъда срещу тях. Този ефект, често представляващ форма на дезинформация, се наблюдава особено осезаемо в случаите, които се характеризират с голямо обществено внимание.
За да се онагледи с пример, такава дезинформация представляват случаите, при които лица, за които има данни, че са извършили престъпление, се представят като виновни, макар срещу тях да няма влязла в сила присъда или дори образувано наказателно производство. Въпреки че в повечето случаи това субективно медийно отразяване се корени в желанието на конкретна медия да повиши вниманието върху публикувания от нея материал, този вид дезинформация е в състояние да навреди сериозно на лицата, които са посочени в публикацията като престъпници.
Бързото разпространение на информация чрез различни медийни канали доведе до възход на дезинформационните кампании, често водени от сензации и желание за повишена гледаемост или уеб трафик.
Как афектира медийната дезинформацията относно наказателните производства върху младите хора?
Младите хора, особено тези в годините на формиране на личността си, са склонни да разчитат в голяма степен на медиите за информация. Когато са изложени на подвеждащи или неверни новини около определено наказателно производство, те могат да развият изкривени възприятия за правосъдието, правоприлагането и надеждността на правната система.
Дезинформацията в медиите може да допринесе за формирането на предразсъдъци и предразсъдъци сред младите хора. В случаи, включващи расови или етнически фактори, погрешното представяне на факти може да увековечи вредните стереотипи, да задълбочи обществените разделения и да подкопае стремежа към справедливост.
Сензационното отчитане може да предизвика силни емоции у младите хора, което води до повишена тревожност, страх или гняв. Дезинформацията може да усили тези емоционални реакции, потенциално подхранвайки чувство за несправедливост или възмущение, дори когато самата информация е неточна или непълна.
Дезинформацията в медиите подкопава доверието в институциите, отговорни за раздаването на правосъдие. Когато младите хора станат свидетели на манипулирането на факти и разкази, това може да подкопае доверието им в правната система, правоприлагащите органи и дори в самите медии.
Дезинформацията в медиите около наказателното производство с голямо обществено внимание представлява значително предизвикателство за разбирането на младите хора за правосъдието и доверието им в обществените институции. За да се борим с този проблем, е от решаващо значение да дадем приоритет на образованието за медийна грамотност, да насърчаваме отговорната журналистика, да си сътрудничим със социалните медийни платформи и да ангажираме младите хора директно. Като се справим с тези проблеми колективно, можем да дадем възможност на младите хора да станат претенциозни потребители на медии и активни участници в насърчаването на по-информирано и справедливо общество.
Mina Kyurkchieva
foto WilliamCho da pixabay.com