Disinformation and media literacy. The visionary fight of Finland.

Disinformation is false information that is given deliberately. With the proliferation of online news and social media during the last decade, fake news has proved to not be bound by international borders, thereby making the dynamic and impact of false information tremendous.

Even though one might consider that since today’s youth have grown up with social media, recognition of manipulated content is inevitable, according to the British Journal of Development Psychology, adolescence could in fact be a peak life-time period for conspiracy theorising. The author of the study further suggested that a contributing factor and thus a plausible explanation could be the major role of social media in shaping young people’s perception of the world.

A renowned pioneer in combatting disinformation is Finland. Being a global leader in the field, “media literacy” has been envisioned as a preventive policy mechanism by its government, which avails powerful tools and empowers the youth in recognising false information. In fact, Finland’s national curriculum stipulates that media literacy is a core competency of Finnish language and literature, on par with reading, writing, speaking and grammar.

With “media literacy” being a part of the national core curriculum starting in preschool, it comes as no surprise that for the last five years, the country has ranked No. 1 among 41 European countries in resilience against misinformation and disinformation.

Alongside the early development of media literacy skills starting already in pre-school, the above-referenced success rate is also likely a reflection of the country’s unique approach to education where critical thinking is prioritised. Moreover, Finland teaches us that media literacy skills should not be taught in isolation but that teaching these skills should be integrated across curriculum and all subjects.

As Leo Pekkala, director at the National Audiovisual Institute of Finland (KAVI), which spearheads the country’s media education, says “[E]very teacher, whether they are teaching kindergarten or Grade 12, mathematics, geography or physical education … must think how to incorporate it into their own subject and teaching.”

Дезинформация и медийна грамотност. Визионерската борба на Финландия.

Дезинформацията е невярна информация, която бива разпространявана умишлено, с цел да заблуди. С разпространението на онлайн новините и социалните медии през последното десетилетие, фалшивите новини доказаха, че не познават международни граници, като по този начин, тяхрата динамика и въздействие се оказаха със сериозен мащаб.

Въпреки че би могло да се счита, че тъй като днешните младежи са израснали със социалните медии, разпознаването на манипулирано съдържание е неизбежно, според Британски журнал за  Психология на развитието, юношеството всъщност може да бъде пиков период от живота за теоретизиране на конспирациите. Авторът на изследването предполага още, че допринасящ фактор и следователно правдоподобно обяснение, би могла да бъде основната роля на социалните медии за формиране на възприятието на младите хора за заобикалящия ги свят.

Известен пионер в борбата с дезинформацията е Финландия. Бидейки световен лидер в областта, „медийната грамотност“ е предвидена като механизъм за превантивна политика от правителството, която предоставя мощен инструментариум, давайки възможност на младите хора да разпознават фалшивата информация. Националната учебна програма на Финландия всъщност посочва, че медийната грамотност е основна компетентност на финландския език и литература, наравно с четенето, писането, говоренето и граматиката.

Имайки предвид, че „медийната грамотност“ е част от националната учебна програма, стартираща още от предучилищна възраст, не е изненада, че за последните пет години, страната е на първо място сред 41 европейски страни, по устойчивост срещу дезинформацията.

Наред с ранното развитие на умения за медийна грамотност, започващо още в предучилищна възраст, горепосоченият процент на успеваемост вероятно е отражение и на уникалния подход на страната към образованието, където критичното мислене е приоритет. Освен това Финландия ни учи, че уменията за медийна грамотност не трябва да се преподават изолирано, а че преподаването им трябва да бъде интегрирано в учебната програма и във всички предмети.

Както казва Лео Пекала, Директор на Националния аудиовизуален институт на Финландия (KAVI), който оглавява медийното образование в страната, „[В]секи учител, независимо дали преподава в детска градина или в 12 клас, математика, география или физическо възпитание… трябва да мисли как да включи медийната грамотност в собствения си предмет и преподаване“.

Mina Kyurkchieva

Foto di Markus Winkler da Pixabay