Digital footprint.
Nowadays, a large part of personal, social and professional life is tied to the use of the Internet. From waking up to our phone alarm, to tracking our daily steps to the gym, the data from the trail running and the burned calories. While driving, we turn on the GPS system, pair our phone with the car and load music on the way to the office, we receive a call which we conduct through the car system. We check the news and current posts on social networks, receive messages and events, make a new online order, manage our documents. We arrive at work at 9 am in the morning and before the day has even started, we have already created a huge data trail, a so called, digital footprint.
The digital footprint represents the data in the online environment that a person generates when using the Internet and various digital devices. These ‘traces’ find a variety of manifestations, with some of the more common expressions being namely: Provision of personal data; Acceptance of ‘cookies’; Subscribing to channels and web pages; Online shopping; Interactions, occurring on social networks such as ‘likes’, ‘reactions’, ‘follows’, etc.; GPS location sharing; Connection of applications; Pairing of devices and using the Internet of Things (‘IoT’).
The digital footprint is regularly used by companies and other third parties for the purposes of profiling respective users, market and community groups analysis, and increase of the reach of their information and products to new individuals. This happens by analysing the data acquired from the digital footprint, often gaining detailed insight into the personality, interests, habits and perceptions of the respective user.
Two main types of digital footprints exist: A passive digital footprint is embodied by the data collected without the user’s knowledge. It is a trail of data left online without the user’s consent and knowledge. Typical examples include web servers storing users’ IP addresses, data from search histories, information about the respective devices used. An active digital footprint is data sent intentionally, such as sharing locations in apps, online shopping data, and sending emails and instant messages.
Despite the ease of use of various online services, often the use of data provided online is used in violation of user privacy. In fact, personal data is often used for additional profit by third parties without the user’s knowledge. This type of data is regularly sold for advertising purposes, subject to cyber theft and unauthorized access, often resulting in identity theft.
To date, there is still no definitive solution to protect overall privacy of users, but legislative actions and additional measures in this direction are constantly being taken. For example, European acts such as the General Data Protection Regulation (GDPR) and the E-Privacy Directive introduce additional requirements for the provision of personal data and the so-called ‘cookies’. Some of the everyday habits that could also help limit our digital footprint include: Use of privacy-enhancing tools – for example, using a virtual private network (‘VPN’) on a computer or mobile device to increase anonymity and privacy; Use of various technologies to encrypt register logs, e-mails and web pages, as well as the use of encrypted and self-erasing messages; Improving online hygiene through certain measures, including: avoiding unsecured web pages or applications that may appear suspicious (e.g., ones that do not allow to turn off the location or ‘cookies’ tracking); where possible, review and change the default settings of browsers and applications to share less data; use of different emails for different purposes (e.g., one for shopping, another for personal use and a third one for work purposes); declination of ‘cookies’ and sharing of as little personal data as possible; deletion of browser history; use of different payment cards for different purposes; and others.) Education about more of the general problems – understanding more about the importance, the risks, and benefits of privacy, associated with using a service or application or sharing data on social media.
Цифров отпечатък.
В днешно време голяма част от личния, социалния и професионалния живот е обвързан с използването на интернет. От събуждането ни с алармата на телефона, през отмерването на дневните ни крачки до спортната зала, данните от бягането на пътеката и изгорените калории. Докато шофираме, включваме GPS системата, сдвояваме телефона си с автомобила и зареждаме музика на път към офиса, получаваме обаждане, което провеждаме през системата на автомобила. Преглеждаме новините и актуалните публикации в социалните мрежи, получаваме съобщения и събития, поръчваме поредна пратка онлайн, управляваме документите си. Пристигаме на работа в 9 сутринта и още преди денят да е започнал вече сме създали огромна следа от данни, т.нар. дигитален отпечатък.
Дигиталният отпечатък представлява данните в онлайн пространството, които човек генерира при употребата на интернет и различни дигитални устройства. Тези „следи“ намират най-различно проявление като някои от по-обичайните изражения са именно: Предоставянето на лични данни; Приемането на „бисквитки“; Абонирането към канали и страници; Онлайн пазаруването; Интеракции, случващи се в социалните мрежи, като харесвания, реагирания, следвания и т.н.; Споделянето на GPS локация; Свързването на приложения и апликации; Сдвояването на устройства и ползването на Интернет на нещата („IoT“).
Цифровият отпечатък редовно се ползва от компании и други трети лица за целите на профилиране на съответните потребители, анализ на пазари и общностни групи и увеличаване на досега на информация и продукти им до нови лица. Това се случва чрез анализ на данните, придобити от цифровия отпечатък, като често се добива подробна представа за личността, интересите, навиците и възприятията на съответния потребител. Това е особено актуално като става дума за деца и младежи, след като на световно ниво е изчислено, че всеки трети потребител на интернет е дете под 18 години на възраст, а от 2017 г. около две трети от световното население използва интернет е на възрастова група между 15 и 24.
Съществуват два основни вида цифрови отпечатъци: Пасивният цифров отпечатък се олицетворява от данните, събрани без знанието на потребителя. Това е следа от данни, оставена онлайн без съгласието и знанието на потребителя. Типични примери включват уеб сървъри, съхраняващи IP адресите на потребители, данни от хронологиите на търсения на потребителя, информация за съответните използвани устройства. Активният цифров отпечатък представлява данни, изпратени умишлено, например споделяне на местоположения в приложения, данни за онлайн пазаруване и изпращане на имейли и незабавни съобщения.
Въпреки удобството в употреблението на различните онлайн услуги, често използването на данните, предоставени онлайн, са ползват в нарушение на поверителността на потребителия. Всъщност често личните данни се използват за допълнително профитиране от трети лица без знанието на потребителя. Този тип данни редовно се продават за рекламни цели, биват обект на кибер кражби и неоторизирани достъпи, което често води и до кражби на самоличност.
Към днешна дата все още няма категорично решение за защита на цялостната поверителност на потребителите, но постоянно се предприемат законодателни действия и допълнителни мерки в тази насока. Така например европейски актове като Общия регламент за защита на данни (GDPR) и Директивата за електрона поверителност внасят допълнителни изисквания за предоставяне на лични данни и т.нар. „бисквитки“. Част от всекидневните навици, които също подпомагат ограничаването на нашия цифров отпечатък включват и: Използване на инструменти за подобряване на поверителността – например използване на виртуална частна мрежа (‘VPN’) на компютър или мобилно устройство за увеличаване на анонимността и поверителността; Ползването на различни технологии за криптиране на регистри, електронни пощи и уеб страници, както и ползването на криптирани и самоунищожаващи се съобщения; Подобряване на онлайн хигиената чрез определени мерки, включително: (избягване на незащитени уеб страници или приложения, които изглеждат подозрителни (напр. такива, които може да не ви позволяват да изключите местоположението или проследяването на бисквитки); преглед и промяна на настройките по подразбиране на браузъри и приложения, за да споделяте по-малко данни, където е възможно; използване на различни имейли за различни цели (напр. един за пазаруване, втори за лична употреба и трети за работа); отказване на „бисквитки“ и споделяне на възможно най-малко лични данни; изтриване на историята на браузъри; използване на различни разплащателни карти за различни цели; и др.); Образоване за повече от основните проблеми – разбиране на повече за важността на поверителността, рисковете и ползите, свързани с използването на услуга или приложение, или споделяне на данни в социални медии.
foto David Bruyland from Pixabay