Разликата между погрешната информация и дезинформацията.
Термините погрешна информация и дезинформация често се използват взаимозаменяемо, но всъщност имат различни значения и последици. С възхода на интернет и социалните мрежи е по-лесно от всякога погрешната информация да се разпространява бързо и сред широк кръг от хора, като в някой от случаите тя не се разпространява с цел заблуждаване на адресатите, а в други случаи – тъкмо обратното.
От една страна, погрешната информация се отнася до невярна или неточна информация, която поначало се разпространява неволно от едно или няколко лица, които не си дават сметка за нейната неистинност. Такива например са случаите, при които някой споделя информация, но без да проверява нейната истинност, както и случаите, когато споделящият не разбира или погрешно си спомня определена информация, която впоследствие разпространява. В този смисъл, погрешната информация може да бъде вредна, но обикновено не е злонамерена по природа, тъй като разпространяващият я просто не съзнава, че тя е невярна, но не цели заблуждаването на определени групи лица.
От друга страна, дезинформацията е подвеждаща невярна информация, която се разпространява с цел умишленото въвеждане в заблуждение на лицата към които е насочена. Тя често се създава и разпространява от правителства, политически организации или други групи. Характерно за дезинформацията е, че тя се създава по начин, който цели да я представи като истинска новина или информация, поради което установяването на нейния заблуждаващ характер може да бъде относително трудно.
Основната разлика между погрешната информация и дезинформацията е в намерението, което стои зад тяхното разпространяване. Погрешната информация се разпространява неволно, като в съзнанието на разпространяващия я липсва представата, че тя е фалшива, докато дезинформацията се разпространява единствено с цел въвеждане в заблуждение на нейните адресати.
Един от начините да се открие разликата между двата вида информация е да се погледне нейният източник. Дезинформацията често се разпространява от източници, които имат пряк интерес да популяризират определен дневен ред или определени представи, докато погрешната информация е по-вероятно да дойде от добронамерени, но не добре информирани или заблудени лица.
Ето няколко примера за фалшива информация и дезинформация: Погрешна информация: Потребител в социалните мрежи публикува снимка на акула, плуваща в наводнена улица, твърдейки, че снимката е от скорошен ураган. В действителност снимката е от различен ураган, който се е случил преди няколко години. Дезинформация: В рамките на политическа кампания една политическа партия създава фалшив профил в социалните мрежи, който изглежда, че принадлежи на конкурентен кандидат. След това акаунтът публикува лъжлива и заблуждаваща информация за кандидата, за да навреди на репутацията му. Погрешна информация: Новинарски уебсайт публикува статия, в която се твърди, че популярна знаменитост е починала, позовавайки се на “анонимни източници.” В действителност знаменитостта е жива и здрава. Дезинформация: Чуждо правителство създава мрежа от фалшиви профили в социалните мрежи, чрез които разпространява невярна информация по политически въпроси, за да повлияе на общественото мнение.
Във всички тези примери погрешната информация и дезинформацията в крайна сметка са в състояние да заблудят адресатите на съответните „новини“, поради което е важно да можем да отсяваме невярната информация, независимо дали последната се разпространява умишлено.
Следва да се отбележи, че според проучване на Евростат за 2021 година, обхващащо период от 3 месеца, средно само 23% от хората в ЕС на възраст между 16 и 74 години са проверявали информацията, с която са се запознали в онлайн сайтове за новини и в социалните мрежи. От тези 23% от хората, най-голямата част от тях са проверявали истинността на информацията чрез проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет (20%). Същевременно, около 12% от хората са проверявали истинността на информацията чрез дискусия с други хора офлайн, както и чрез използване на източници извън интернет. Оказва се, че най-малко популярният способ за проверка на информацията сред тези хора е представлявала дискусията в интернет, като само 7% са използвали този метод.
В тази връзка, Европейската комисия предприема множество действия, насочени най-вече към борбата с дезинформацията в онлайн среда, чрез използването на различни методи, включително провеждане на информационни кампании и приемане на планове за действие, насоки, кодекси и други стратегически документи. Например, през 2022 година Комисията прие нов утвърден Кодекс за поведение по отношение на дезинформацията. Освен това, тъй като най-уязвими на дезинформация в онлайн среда са младежите, Комисията прие и Насоки за учители и педагози за борба с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение.
Има много различни методи, които могат да се използват за борба с погрешната информация и дезинформацията, като един от най-ефективните е чрез навременна проверка на фактите. Това включва проверка на точността на информацията, преди тя да бъде споделена, като това действие може да помогне както за предотвратяване на разпространението на погрешна информация, така и за възприемането на такава информация като истинна. Други методи включват насърчаване на медийната грамотност и умението за критично мислене, както и работа за подобряване на алгоритмите, използвани от платформите на социалните мрежи за идентифициране и премахване на невярно съдържание, независимо дали се касае за дезинформация или за погрешна информация.
В заключение, погрешната информация и дезинформацията са нарастващ проблем, който може да има сериозни последици за хората и особено за младежите, част от които все още не са изградили напълно способността си за критично мислене. В същото време, смело може да се твърди, че дезинформацията представлява заплаха и за обществото като цяло, тъй като може да доведе до промяна на обществени нагласи при вземането на важни политически решения. Борбата с този проблем изисква комбинация от много действия, включително задълбочена проверка на фактите, повишаване на медийната грамотност и умението за критично мислене. Предприемайки тези действия своевременно, ние можем да помогнем за създаването на по-информирано общество, чието заблуждаване ще бъде все по-трудно.
Difference between misinformation and disinformation.
The terms misinformation and disinformation are often used interchangeably, but they actually have different meanings and implications. As the use of the Internet and social media continue to rise, it gets easier than ever for fake information to spread quickly among a wide range of people. While in some cases, such information is not disseminated to deceive the addressed, while in other cases – quite the opposite.
On the one hand, misinformation refers to false or inaccurate information that is usually spread unintentionally by one or more persons unaware of its falsity. For example, that is the case when someone shares a piece of information without checking its veracity or when they misunderstand or misremember certain knowledge that he subsequently disseminates. Thus, misinformation can be harmful, but it is typically not malicious in nature, as the person disseminating the information does not realise that the latter is false but does not aim to mislead certain groups of individuals.
On the other hand, disinformation is intentionally misleading information that is spread to deliberately deceive the people to whom it is directed. Such information is often created and spread by governments, political organisations, or other groups. It is characteristic of disinformation that it is often designed to look like legitimate news or information, so identifying its misleading nature can be relatively difficult.
The main difference between misinformation and disinformation is the intent behind their spreading. Misinformation is spread unintentionally, with the disseminator not realising that the latter is false, while disinformation is spread solely with the purpose of deceiving its addressees.
One way to tell the difference between the two types is to look at the source of information. Disinformation is often spread by sources that have a vested interest in promoting a certain agenda, whereas misinformation is more likely to come from well-intentioned but misinformed individuals.
Here are a few examples of misinformation and disinformation: Misinformation: A social media user posts a photo of a shark swimming in a flooded street, claiming that the image is from a recent hurricane. In reality, the photo is from a different hurricane that occurred several years ago. Disinformation: As part of a political campaign, a political party creates a fake social media account that appears to belong to a rival candidate. The account then posts false and misleading information about the candidate in order to damage its reputation. Misinformation: A news website publishes an article claiming that a popular celebrity has died, citing “anonymous sources.” In reality, the celebrity is alive and well. Disinformation: A foreign government creates a network of fake social media accounts to spread false information regarding specific political issues in order to influence public opinion.
In all of these examples, misinformation and disinformation are ultimately able to mislead the addressees of the relevant “news”, which is why it is essential to be able to identify false information, regardless of whether that latter is spread deliberately.
It shall be noted that according to a 2021 Eurostat survey covering a period of 3 months, an average of only 23 per cent of the people in the EU aged between 16 and 74 have verified the information they have seen online on news sites and on social media networks. The majority of these 23 per cent have verified the truthfulness of the information by checking the relevant sources or finding other information on the Internet (20 per cent). At the same time, around 12 per cent of the people have checked the information by discussing it with others offline and using sources which are not on the Internet. However, it turns out that the most popular way to verify information among these people has been the discussion on the Internet, with only 7 per cent using this method.
In this regard, the European Commission has undertaken multiple initiatives, notably addressing the disinformation in an online environment, using various methods, including conducting information campaigns and adopting action plans, guidelines, codes of conduct and other strategic documents. For example, in 2022, the Commission adopted The Strengthened Code of Practice on Disinformation. In addition, as young people are most vulnerable to online disinformation, the Commission has also adopted Guidelines for teachers and educators on tackling disinformation and promoting digital literacy through education and training.
There are many different methods that can be used to combat misinformation and disinformation, and one of the most compelling is timely fact-checking. This includes verifying the accuracy of information before it is shared, as this action can help both to prevent the spread of false information and to perceive such information as truthful. Other methods include the promotion of media literacy and critical thinking skills, as well as improving the algorithms used by social media platforms to identify and remove false content, whether disinformation or misinformation.
In conclusion, misinformation and disinformation are growing problems that can have severe consequences for individuals, especially youth, who have not yet fully built up their capacity for critical thinking. At the same time, it can be boldly argued that disinformation poses a threat to society as a whole, as it can affect the public attitude towards important political decisions and issues. Combating this problem requires a combination of multiple actions, including fact-checking and enhancing media literacy and critical thinking skills. By taking such steps in a timely manner, we can help to create a more informed and trustworthy society, the deception of which will be increasingly difficult.
Foto di memyselfaneye da Pixabay
