Негативното влияние на социалните медии в сферата на политиката.
В днешния свят, където социалните медии се развиват с все по-бързи темпове, вниманието трябва да бъде насочено към съзнаваното и най-вече несъзнаваното влияние, което тези социални медии упражняват и как могат да бъдат избегнати негативните аспекти на това влияние. В текущата статия двустранно е разгледано влиянието на социалните медии върху мнението и вижданията най-вече на младите хора по отношение на политиката, и са посочени проблемите, които дезинформацията предизвиква, както и възможни методи за решаването им.
Появата на социалните медии се асоциира с възникване на по-обширна свобода на словото, на свободното изразяване на мнението без цензура и каквито и да било бариери. Възможността всеки човек да представи информация от всяка сфера, включително от областта на политиката, без това да бъде контролирано от държавен орган, откри достъп на много хора до най-различни познания, факти, събития, открехна мисленето на хората, разкри нови хоризонти там, където без наличието на социални медии, това не би било възможно. По този начин се улесни и обединяването на хора с еднакви виждания, появиха се много движения на национално и международно ниво, борещи се за различни обществени интереси, за промяна в обществения ред. Публично достояние станаха и различни проблеми, които биваха укривани от длъжностни лица и органи на по-високо ниво в йерархията на държавното управление. Особено осезателен е положителният ефект от социалните медии в страни, където свободата на медиите е силно ограничена като например България, Турция, Русия (Репортери без граници, 2021).
Въпреки всичките ползи на платформите социални медии, все повече се обръща внимание на негативното им влияние. В областта на политиката, появата им даде възможност на хората едностранно да споделят вижданията си по отношение на обществени въпроси чрез писане на пост и/или публикация. Алгоритъмът на работа на социалните медии е така създаден, че да предлага всекиму информацията, която по данни, предоставени от самия потребител, най-много подхожда на неговите интереси и възгледи. Поради това, че хората, виждат само това, което съответства на тяхното собствено мнение, и това, че липсва диалог с насрещно изявяване на твърдения, те не виждат алтернативни източници на информация и все повече затвърждават убежденията си, без да държат сметка за аргументите на противната страна. Още повече влошават ситуацията изопачените и фалшивите новини, които се приемат за истина, поради факта, че съответстват на вече изграденото мнение. Това от своя страна води до поляризиране на обществото, а разединен народ се манипулира много по-лесно. Поради наличието на огромен обем от информация проверката на точността и истинността й също значително се затруднява (Allushi, J., 2017). Политическите актьори вместо да адресират проблемите, възникващи от социалните медии, за разпространение на посланията си вече не ползват услугите на журналистите, а сами създават медийно съдържание, възползвайки се от по-широка аудитория и не винаги достоверни източници на информация и данни. Това не само води до липса на редакционна отговорност за политическите послания, съгласно приетата професионална етика, но и до разпространение на дезинформация (Станкова С., 2019). Един много по-подходящ начин за целта е например провеждането на публични дебати, в рамките на които да се засягат важни въпроси в името на общественото благо (Стефанов, Р., Владимиров, М., Георгиев, Г, 2021).
На негативното влияние са изложени най-вече младите, нямащи още опит, не живели достатъчно, за да могат да разграничават истинната от фалшивата информация. Към заблуждението им допринася и начина, по който младите употребяват новини от социалните медии, а именно – те не търсят, а попадат случайно на различни източници, заедно с всякаква друга информация. Отварят новините спорадично и се ангажират за кратко със съдържанието без критичен поглед върху него. По този начин новините не се различават от останалата социална и развлекателна информация (Boczkowski, P., Mitchelstein, E., Matassi, M., 2017).
Възможни начини за противодействие на заблуждението сред младите, е работа в посока на повишаване на медийната грамотност от ранна възраст. Все по-голяма е нуждата от развиване на критично мислене сред младите. Трябва да бъдат насърчавани за всяка информация да си задават въпроси относно авторството, интересите, които обслужва, апелите, които отправя, и добавената стойност (Доц. Д-р Алексиева, М., 2014). Друг метод би бил промяна на алгоритъма на платформите на социалните медии така, че информацията, която достига до хората, да не е толкова едностранна и да не води до разединение на гражданите. На последно място, журналистите биха могли да противодействат на разпространението на грешна информация, като, придържайки се към основните етични принципи за търсене на истината, търсят отговорност от политическите участници чрез висококачествени разследващи репортажи. Лъжите и дезинформацията трябва да се назовават като такива (Станкова С., 2019).
Дезинформационните послания, които се разпространяват, благодарение на платформите на социалните медии, подриват устоите на целия демократичен свят. В страните с авторитарни режими платформите се използват за увеличаване на влиянието и манипулиране на изборите. България е една от най-уязвимите страни по отношение на руско влияние. Според Центъра за изследване на демокрацията голяма част от българите вярват, че само заради Европейският зелен пакт цените на електроенергията и на газа са се увеличили и че Русия е единствения спасител на Европа от енергийна криза. Подобни на тези вярвания не са рядко срещани, поради липса на информираност и поради това, че в страната не се обръща внимание на зловредното влияние от такъв тип пропаганда и много малко институции работят по смекчаване на проблема (Стефанов, Р., 2021).
В заключение, платформите на социалните медии имат потенциала да допринасят позитивно в сферата на политиката, но също и да подронват принципите на демокрацията. В зависимост от вниманието, което се обръща на възникващите трудности, решаването им е възможно, но за целта трябва да има по-широко осъзнаване на проблема от едновременно гражданите и управляващите.
The negative impact of social media on politics.
In today’s world, where social media evolves at an increasingly rapid pace, attention must be drawn to the conscious and especially unconscious influence that these social media exert and how the negative aspects of that influence can be avoided. The current article discusses in a two-folded way the impact of social media on the opinions and views of young people regarding politics, and points out the problems that disinformation causes, as well as possible methods to resolve them.
The rise of social media has been associated with the emergence of greater freedom of speech and of expression without censorship or barriers of any kind. The opportunity any person to present information regarding any subject, including politics, without being controlled by a state authority, has opened up an access to a variety of knowledge, facts, events, which would not have been possible, without the presence of social media. This has also facilitated the bringing together of like-minded people, and initiated many movements at national and international level, whose purpose is to fight against the established social order. Different problems that have been concealed by officials and authorities at a higher level in the state administration also became public. The positive effect of social media has been particularly noticeable in countries where media freedom is severely affected, such as Bulgaria, Turkey, and Russia (Reporters Without Borders, 2021).
Despite all the benefits of social media platforms, an increased concern is being raised with regard to their negative impact. In the political field, the emergence of social media outlets has enabled people to unilaterally share their opinions on public issues by writing a post and/or publication. The social media algorithm is designed in a way to offer everyone an information that best meets their interests and views, according to data provided by the user themselves. Due to the fact that people see only what corresponds to their own opinion and the absence of dialogue with counter statements do not allow users to see alternative sources of information. Thus, people increasingly reinforce their views without considering the arguments of the opposing side. Therefore, when people encounter distorted and fake news, conforming their already established opinion, they accept them as truth (the so-called “confirmation bias”) without questioning it at all. This, in turn, leads to a polarization of society and enables manipulation. Due to the availability of a vast amount of information, verifying its accuracy and truthfulness also becomes significantly more difficult (Allushi, J., 2017). Instead of addressing the issues arising from social media, political actors no longer use the services of journalists to disseminate their messages rather than that they create media content themselves, taking advantage of a wider audience and not always reliable sources of information and data. This not only leads to lack of editorial responsibility regarding political messages (in accordance with the accepted professional ethics), but also to the spread of misinformation (Stankova S., 2019). For example, a much more appropriate way to do this is to hold public debates on prominent societal issues (Stefanov, R., Vladimirov, M., Georgiev, G., 2021).
Mostly young people are exposed to the negative influence, due to the lack of experience and the incapability to differentiate true from false information. The way young people consume news from social media also contributes to their delusion. Instead of searching for information, they come across it, randomly. They open the news sporadically and engage briefly with the content. Thus, news become indistinguishable from other entertainment or social information (Boczkowski, P., Mitchelstein, E., Matassi, M., 2017).
A possible approach to reduce disinformation among young people is to work towards increasing media literacy and educating critical thinking from an early age. They need to be encouraged to question the authorship of any information, the interests it serves, the appeals it makes, and the added value (Alexieva, M., 2014). Another method would be to change the algorithm of social media platforms, so that the information that reaches people is not one-sided and does not lead to polarization among the citizens. Finally, journalists could decrease the spread of disinformation by adhering to basic ethical principles of truth-seeking, holding political actors accountable through high-quality investigative reporting. Lies and misinformation should be named as such (Stankova S., 2019).
The disinformation messages being spread on social media undermine the foundations of the entire democratic world. In countries with authoritarian regimes platforms are used to increase influence and manipulate elections. Bulgaria is one of the countries highly exposed to the Russian influence. According to the Center for the Study of Democracy, many Bulgarians believe that only because of the European Green Pact electricity and gas prices have increased and that only Russia can rescue Europe from an energy crisis. Such beliefs are quite common due to lack of awareness among the citizens. Moreover, the country does not pay attention to the negative influence, which this type of propaganda has. Very few institutions are working to mitigate the problem in practice (Stefanov, R., 2021).
In conclusion, social media platforms have the potential to contribute positively to the field of politics, but also to erode the principles of democracy. Therefore, much more attention should be paid to the difficulties that arise as solving them is possible, but to do so a wider awareness about the problem by both citizens and government is needed.
Photo Thomas Ulrich da Pixabay.com
